Консервативен Институт

На четвърти Юни 2023, се проведе “Европейски културен уикенд”.

Д-р Димов, като панелист, взе отношение по три поставени му въпроса:

1. Според доклад на ООН през следващите 1-2 десетилетия света ще се сблъска с глобален недостиг на вода. Как бихте коментирали това?

Има две тези, които се налагат повсеместно, когато се говори за изчерпване на ресурсите, в частност на сладката вода:

• Ресурсите и особено питейната водата в световен мащаб намалява.
• Нарастването на населението, и свързаната с това нужда за задоволяване на потребностите му, е причина за недостига на вода. 

Да разгледаме тези твърдения!

Дали водата намалява?! 

Водата е ресурс, който е краен. 2,5=3.0 % от цялата вода, като под 0,3 % е достъпна. Коректно е да се каже, че не водата намалява, а недостига й е причинен от повишената й употреба – в земеделието (70%), в индустрията (20%) и в домакинствата (10%).

Действително ние имаме повишено производство на стоки на глава от населението в света. И към това действително трябва да добавим повишаващото се население. Комбинацията от двете води до геометрично нарастване на използваната вода. Имайки предвид ограничения ресурс е логично да се предвиди бъдеща катастрофа – любима тема на либералния политически спектър и най-вече на зелените.

Преди да влезнем в тяхната реторика да помислим прагматично, като консерватори. Очаква ли се населението да продължи да нараства с тези темпове – повече от очевиден е отговорът НЕ. В богатите държави има ясна тенденция в обратната посока. С повишаване на стандарта в по-бедните се наблюдава тенденция към забавяне на приръста. Т.е. дългосрочната перспектива за следващите 30-на години не е населението да се удвои, а напротив да започне да намалява.

За разлика от демографската картина при икономиката разумния прочит е, че тя ще продължи да нараства независимо от приръста на населението. Т.е. фокусът ни трябва да е насочен в тази посока. Първото, което ни казва пазарната икономическа теория е, че недостига на даден ресурс е обратно пропорционален на цената му. Или първата мярка към доброто управление на водния ресурс е адекватното му и пазарно ценообразуване. И ако това е трудно постижимо за домакинствата, то е задължително за земеделието и индустрията.

• Във вашата намеса преди малко вие казахте каква, според вас, трябва да бъде първата мярка към доброто управление на водния ресурс . Кои са следващите?

Цената на водата е ключово важна, защото с повишаването й се повишават и стимулите както към по-пълноценното й използване, така и към търсенето на заместители, които при по-ниска цена задоволяват същите нужди.

Най-типичният пример за разхищение може да се даде със загубите на вода в транспортната инфраструктура. Ако цената на загубената вода е по-висока от цената на инвестицията за ремонти или подмяна на съоръженията, то е ясно, че пазарния подход ще доведе до минимизиране на течовете. Вярно е и обратното – по-високи инвестиционни разходи спрямо цената на загубената вода ще отлагат ремонтите.

Друг типичен пример в това отношение е замяната на водното охлаждане с въздушно.

Пазарните механизми са мощен регулатор за нормиране използването на ограничените ресурси.

Но цените не са единствения аргумент на свободния пазар.

Само в условията на свободна конкуренция съществува индивидуалният стремеж за извършване на необходимите открития, защото техния откривател ще забогатее много. Това е реален стимул и в пазарната икономика откритието ще се случи много преди да го направят учени на държавна работа. В частния случай с водата вече имаме примера с добиване на сладка вода от солена. И вероятно процесът ще продължи са намаляване на разходите и покачване на качеството. 

И още нещо – откритието или иновацията, както днес е модерно да се казва, може да бъде изцяло нов процес, който не се нуждае от този ресурс.

Т.е. когато говорим за недостиг на вода, или за друг ресурс, пазарното ценообразуване, оптимизираното използване и внедряването на заместители са от изключително значение.

Към оптимизирането задължително трябва да добавим повторната употреба. Т.е. да се търсят всички възможности, след използване водата да се връща в природата годна за следващо използване. 

Всъщност разговора за ресурсите, и сладката вода в частност, е разговор за оптимизиране, за последващо използване, за намиране на заместители. Но това е пряко свързано не толкова с ресурса, колкото с човека. Основната причина за човешката устойчивост е познанието. Когато имаме недостиг на даден ресурс или той е на път да изчезне ние търсим не просто негов заместител, а технология, която ни позволява се освободим от него.

• Вие издадохте книга „Зеленият терор и консервативната алтернатива“. В нея засягате и проблемите с промяната на климата. Как според Вас трябва да се подходи към този проблем? 

Добре е като начало да сме наясно, че климата не е постоянна величина и че винаги се променя. Причините за промяната на климата е активността на Слънцето и в значително по-малка степен Прецесията на заемната ос. Когато днес се говори за промяна на климата се има предвид единствено и само влиянието на човека. Основният въпрос е дали ние, хората, допринасяме за това или не? И ако между учените има известно съгласие, че температурите на Земята се повишават през последното столетие, то за причините съгласие няма. Прокламирания „консенсус“ е от политиците. Трябва още тук да отбележа, че науката никога не е консенсусна. 

може да ги усъвършенства и видоизменя докато създаде теория. Теорията сама по себе си се развива, променя, а понякога и отрича. В този процес място за консенсус няма, за науката той би бил вреден.

Чуем ли консенсус трябва да сме наясно, че става дума за политика. 

Само две отметки:

• Ако се допусне причинно-следствена връзка между нивата на въглероден диоксид и повишаване на температурите, то би трябвало да се наблюдава систематично ускоряване на повишаването. Но това не се случва 
• Прогнозираното повишаване на нивото на Световния океан се проваля непрекъснато. През 1990 г. работна група на ООН посочи покачване с 66 см. за началото на XXI век. 1996 г. следваща работна група се застрахова с диапазон от 13 до 94 см. През 2001се отрече и предначерта диапазона от 9 до 88 см., а 2007 посочи интервал от 14 до 43 см. – Днес, всички тези прогнози трябваше да са факт, но не са. Хоризонта, с който сега ни заплашват е 2050 г. но не виждам причина тези прогнози да имат по-различни резултат от предишните.

По темата научен консенсус няма, той е заменен с политически. А политическия консенсус има за цел да насади усещането за заплаха, за катастрофа. Те са необходими на онези, които търсят пътя към налагане на централизирана и тоталитарна власт.

Промяната на климата има едно обективно измерение когато говорим за водата. Вероятно ще се наблюдават размествания – засушаване в едни райони на планетата и по-интензивни валежи в други. Вероятно е да има различно разпределение на водата от това, което сме свикнали през последните десетилетия или дори векове. Историята познава големи миграции, причинени от климатични промени. Това, което трябва да правим и в което трябва да вложим усилията си не е да се борим с природата, а да се адаптираме към нея и към промените, които се случва. Да намерим начините да съхраняване повече вода и да го правим по-добре. Да оптимизираме използването й, да я заместване на всякъде където може. Да впрегнем нашите познания и най-вече нашият човешки гений за да се справим с поредното предизвикателство пред което сме изправени.